Как ти отива тази усмивка,

как пръска любовните трели,

смаяно слънцето как ти завижда,

че твоята прелест не взело.

Колко си хубава, знаеш ли, мила,

в очите ти как бликат мечти

и как не стигат стотици признания

за теб как бих свалял звезди.

Как небето въздъхва възлюбено

щом зърне те само за миг,

вятърът щур омагьосан принуден е

да потръпва пред чудния лик.

Да ти падне в нозе без дихание,

позабравил ревнива луна,

твойта хубост обгърнал с желания,

нарисувал лика ти в снега.

Как прекрасна си, знаеш ли, мила,

как пред теб светът се е спрял,

дарил бих да те имам и дните си

и минутка без теб не живял.