Камъка на завистта ще натроша на парчета и всяко парче ще превърна в прашинки, ще викна вятърът да ги разпилее, но дори и прашинка да остане - завистта ще си живее. Дори да няма вече лоши хора, тя ще си намери дупка в някоя душица, ще набъбва отвътре, ще наедрее и ще се роди напролет като светица. Ще разкъса тънката обвивка, ще си покаже и рогцата от пашкула, ще излети от него като бяла пеперуда - като бяла смърт ще размахва ръце над света...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.