Камъка на завистта ще натроша на парчета
             и всяко парче ще превърна в прашинки,
             ще викна вятърът да ги разпилее,
             но дори и прашинка да остане -
             завистта ще си живее.
             Дори да няма вече лоши хора,
             тя ще си намери дупка в някоя душица,
             ще набъбва отвътре, ще наедрее
             и ще се роди напролет като светица.
             Ще разкъса тънката обвивка,
             ще си покаже и рогцата от пашкула,
             ще излети от него като бяла пеперуда -
             като бяла смърт ще размахва
             ръце над света...