Камъка на завистта ще натроша на парчета
и всяко парче ще превърна в прашинки,
ще викна вятърът да ги разпилее,
но дори и прашинка да остане -
завистта ще си живее.
Дори да няма вече лоши хора,
тя ще си намери дупка в някоя душица,
ще набъбва отвътре, ще наедрее
и ще се роди напролет като светица.
Ще разкъса тънката обвивка,
ще си покаже и рогцата от пашкула,
ще излети от него като бяла пеперуда - ...