Моряците по жлебовете пускаха веслата,
във бурята безжизнени стояха, като скулптури,
и мръсни, и раздрипани, и един на друг крещяха,
проклинайки съдбата, тази, дет` ги бе остъргала.
Не виждаха спасение на старата Галера,
притихнал, капитанът се спотайваше във трюма,
а в него си блещукаше кърмата на фенера,
отмервайки моментът от достигане на дъното.
Което бе настлано от безсолния си пясък,
нозетеим, кръвясали, се впиваха във тинята,
напускаха, ругаейки в търсене чрез крясъци,
на тайнствените билки и амфорите глинени. ...