Jan 23, 2009, 4:51 PM  

Карибско синьо 

  Poetry » Odys and poems
1213 1 5
Моряците по жлебовете пускаха веслата,
във бурята безжизнени стояха, като скулптури,
и мръсни, и раздрипани, и един на друг крещяха,
проклинайки съдбата, тази, дет` ги бе остъргала.
Не виждаха спасение на старата Галера,
притихнал, капитанът се спотайваше във трюма,
а в него си блещукаше кърмата на фенера,
отмервайки моментът от достигане на дъното.
Което бе настлано от безсолния си пясък,
нозетеим, кръвясали, се впиваха във тинята,
напускаха, ругаейки в търсене чрез крясъци,
на тайнствените билки и амфорите глинени. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Random works
: ??:??