23.01.2009 г., 16:51 ч.  

Карибско синьо 

  Поезия » Оди и поеми
1226 1 5
Моряците по жлебовете пускаха веслата,
във бурята безжизнени стояха, като скулптури,
и мръсни, и раздрипани, и един на друг крещяха,
проклинайки съдбата, тази, дет` ги бе остъргала.
Не виждаха спасение на старата Галера,
притихнал, капитанът се спотайваше във трюма,
а в него си блещукаше кърмата на фенера,
отмервайки моментът от достигане на дъното.
Което бе настлано от безсолния си пясък,
нозетеим, кръвясали, се впиваха във тинята,
напускаха, ругаейки в търсене чрез крясъци,
на тайнствените билки и амфорите глинени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??