Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
23 янв. 2009 г., 16:51  

Карибско синьо 

  Поэзия » Оды и поэмы
1169 1 5

 

 

Моряците по жлебовете пускаха веслата,

във бурята безжизнени стояха, като скулптури,

и мръсни, и раздрипани, и един на друг крещяха,

проклинайки съдбата, тази, дет` ги бе остъргала.

 

Не виждаха спасение на старата Галера,

притихнал,  капитанът се спотайваше във трюма,

а в него си блещукаше кърмата на фенера,

отмервайки моментът от достигане на дъното.

 

Което бе настлано от безсолния си пясък,

нозетеим, кръвясали, се впиваха във тинята,

напускаха, ругаейки  в търсене чрез крясъци,

на тайнствените билки и амфорите глинени.

 

А кожата им капеше, достигайки до сушата.

Очите им заспиваха, кафяви като кестени.

Ушите им изстенали, отслабваха от вслушване,

а тялото се гърчеше от счупените прешлени.

 

Прехапваха страха си, но редяха им се костите,

изтичаше и бавно, житото от чувалите,

с което да преборят мизерията, острата,

която ги застилаше толкова безжалостно.

 

 

 

И вече съжаляваха за многото загинали,

мечтаеха за рая, а се спускаха към ада...

И спомняха за виковете над карибско синьото:

„Животът е кратък, дори дърветата падат.”

© Димитър Димчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??