Aug 20, 2016, 7:11 PM

Катастрофа 

  Poetry
293 0 0

Очи в очи със себе си
и със смъртта,
рискуваме живота си
по няколко пъти на ден.
А ти се чувстваш като в
асистолия -
толкова равен,
толкова празен,
само със мен ускоряваш,
без колан и спирачки,
долуто става горе,
правото става криво,
искахме толкова много,
а то си ни чака зад ъгъла...

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??