20 ago 2016, 19:11

Катастрофа 

  Poesía
294 0 0

Очи в очи със себе си
и със смъртта,
рискуваме живота си
по няколко пъти на ден.
А ти се чувстваш като в
асистолия -
толкова равен,
толкова празен,
само със мен ускоряваш,
без колан и спирачки,
долуто става горе,
правото става криво,
искахме толкова много,
а то си ни чака зад ъгъла...

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??