Както вятъра прогонва дима от цигарата в мрачен ден

Така и тя нахлу в съзнанието ми 

Сякаш остави само аромат

На нещо вредно но носещо наслада

Както вятъра разпилява косите в мрачен ден 

Така и мислите се сляха с ритъма на дихание то в съня

А отвън буря

В душата само сън

Както вятъра брули дърветата 

Както дъжда измива мислите

Като гръмотевица разтърсва съзнанието

И после тихо

И после онова което е дълбоко

Толкова колкото е най-дълбокото на морето

И после риба

Както е и тя приказлива

И както с ритъма на вълните съчинява съня

И после ти

Красиво галиш мислите ми

И после тихо

И отново

И после аз