Както вятъра прогонва дима от цигарата в мрачен ден
Така и тя нахлу в съзнанието ми
Сякаш остави само аромат
На нещо вредно но носещо наслада
Както вятъра разпилява косите в мрачен ден
Така и мислите се сляха с ритъма на дихание то в съня
А отвън буря
В душата само сън
Както вятъра брули дърветата
Както дъжда измива мислите
Като гръмотевица разтърсва съзнанието
И после тихо ...