24.04.2022 г., 8:21 ч.

Като 

  Поезия » Пейзажна
705 0 0
Както вятъра прогонва дима от цигарата в мрачен ден
Така и тя нахлу в съзнанието ми
Сякаш остави само аромат
На нещо вредно но носещо наслада
Както вятъра разпилява косите в мрачен ден
Така и мислите се сляха с ритъма на дихание то в съня
А отвън буря
В душата само сън
Както вятъра брули дърветата
Както дъжда измива мислите
Като гръмотевица разтърсва съзнанието
И после тихо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Коева Всички права запазени

Предложения
: ??:??