Ще се завръщам винаги, море,
когато търся храм за себе си.
Тук мога да подвия колене…
Ще тръгвам сутрин с твойте лодки.
Ще пия вечер с твоите мъже,
в забрава, докато времето
през пръстите ми като пясък потече,
докато натрупаната болка
се свие в черупката на мида…
В този миг от храма ще си ида…
1994 год.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up