Като храм

Sep 21, 2011, 12:53 PM

Poetry » Other

830 0 19

Ще се завръщам винаги, море,
когато търся храм за себе си.
Тук мога да подвия колене…
Ще тръгвам сутрин с твойте лодки.
Ще пия вечер с твоите мъже,
в забрава, докато времето
през пръстите ми като пясък потече,
докато натрупаната болка
се свие в черупката на мида…
В този миг от храма ще си ида…
1994 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Като храм

Want to read more?

Random works