21.09.2011 г., 12:53 ч.

Като храм 

  Поезия » Друга
763 0 19

 

 

 

 

Ще се завръщам винаги, море,

когато търся храм за себе си.

Тук мога да подвия колене…

 

Ще тръгвам сутрин с твойте лодки.

Ще пия вечер с твоите мъже,

в забрава, докато времето

през пръстите ми като пясък потече,

докато натрупаната болка

се свие в черупката на мида…

В този миг от храма ще си ида…

 

                                                     1994 год.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??