21 sept 2011, 12:53

Като храм 

  Poesía » Otra
764 0 19

 

 

 

 

Ще се завръщам винаги, море,

когато търся храм за себе си.

Тук мога да подвия колене…

 

Ще тръгвам сутрин с твойте лодки.

Ще пия вечер с твоите мъже,

в забрава, докато времето

през пръстите ми като пясък потече,

докато натрупаната болка

се свие в черупката на мида…

В този миг от храма ще си ида…

 

                                                     1994 год.

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??