Листопадна съм в спомени дишащи.
И в отронен от слънцето лъч.
Ручейна песен безгласно обичаща,
като сън, като повей от минало.
В недописан от никого стих
се събличат тъй призрачно.
Думи в страстни прегръдки,
които без тебе са само тъга.
И тежат във очите до съмване,
като стон,като вопъл от самота.
Неразказани в трудните делници.
Неизпяти от страх да не сгреша. ...