face04 (Таня Кирилова)
163 3746
14 abr 2009, 8:49

Като стон... 

  Poesía
660 0 16

Листопадна съм в спомени дишащи.

И в отронен от слънцето лъч.

Ручейна песен безгласно обичаща,

като сън, като повей от минало.

В недописан от никого стих

се събличат тъй призрачно.

Думи в страстни прегръдки,

които без тебе са само тъга.

И тежат във очите до съмване,

като стон,като вопъл от самота.

Неразказани в трудните делници.

Неизпяти от страх да не сгреша.

Ме преследват до залез в очакване

и ме горят на кладата на любовта.

Там без дъх е мечтата обречена.

И през сълзи стене мойта душа.

Не дочакала обич за сбъдване,

ще се сгуши в плача си до сутринта.

 

Таня Кирилова

март 2009 г.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??