Nov 6, 2006, 8:13 PM
Като таралеж
Заслушвам се в шепота на мрака,
пропит с болката на есенни листа.
Политам с устрем в необята,
макар и с пречупени крила.
Утихнала,успокоена,защитена,
показала бодлите си като таралеж,
гадая ще дойде ли времето
да бъда твърда като меч.
Стенание-диво и горчиво
изтрагва се от моята душа.
Непримиримата ми нежност няма сила
да бъде жокер в нечия игра.
Като поразен от бурята кораб,
акустира душата ми на брега.
И хвърля котва за ново начало
в мъглата на новата зора.
пропит с болката на есенни листа.
Политам с устрем в необята,
макар и с пречупени крила.
Утихнала,успокоена,защитена,
показала бодлите си като таралеж,
гадая ще дойде ли времето
да бъда твърда като меч.
Стенание-диво и горчиво
изтрагва се от моята душа.
Непримиримата ми нежност няма сила
да бъде жокер в нечия игра.
Като поразен от бурята кораб,
акустира душата ми на брега.
И хвърля котва за ново начало
в мъглата на новата зора.
© Гергана Савова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Наистина е хубаво ....
-
Много хубав стих!!! Поздрави, Гери и добре дошла!!!
п.с. Имаш някои правописни грешки, но ги отдавам на притеснението и бързина при печатане. Още веднъж, поздрави и успех!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
