6 nov 2006, 20:13

Като таралеж 

  Poesía
875 0 2
Заслушвам се в шепота на мрака,
пропит с болката на есенни листа.
Политам с устрем в необята,
макар и с пречупени крила.

Утихнала,успокоена,защитена,
показала бодлите си като таралеж,
гадая ще дойде ли времето
да бъда твърда като меч.

Стенание-диво и горчиво
изтрагва се от моята душа.
Непримиримата ми нежност няма сила
да бъде жокер в нечия игра.

Като поразен от бурята кораб,
акустира душата ми на брега.
И хвърля котва за ново начало
в мъглата на новата зора.

© Гергана Савова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина е хубаво ....
  • Много хубав стих!!! Поздрави, Гери и добре дошла!!!

    п.с. Имаш някои правописни грешки, но ги отдавам на притеснението и бързина при печатане. Още веднъж, поздрави и успех!!!
Propuestas
: ??:??