Заслушвам се в шепота на мрака,
пропит с болката на есенни листа.
Политам с устрем в необята,
макар и с пречупени крила.
Утихнала,успокоена,защитена,
показала бодлите си като таралеж,
гадая ще дойде ли времето
да бъда твърда като меч.
Стенание-диво и горчиво
изтрагва се от моята душа.
Непримиримата ми нежност няма сила
да бъде жокер в нечия игра. ...