Apr 4, 2013, 9:23 AM

кладенецът на самодивите 

  Poetry
520 0 0
Любовта покълва и се ражда във сърцето -
като истина изгрява в божествения взор.
Цветята хващат полъх от небето
и намират чакания двор.
... може би се моля за повече внимание,
както цветето цвета разтваря за лъчите слънчев сноп;
може би изсъхваш, както тръни от смълчание
с бодлите кървави събрани на вързоп.
Любовта загнива и умира във сърцето,
реяна от вятър и разполяна от порой.
Трънаци сеят семена в полето -
плетат бодливия стобор. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??