4 abr 2013, 9:23

кладенецът на самодивите 

  Poesía
517 0 0
Любовта покълва и се ражда във сърцето -
като истина изгрява в божествения взор.
Цветята хващат полъх от небето
и намират чакания двор.
... може би се моля за повече внимание,
както цветето цвета разтваря за лъчите слънчев сноп;
може би изсъхваш, както тръни от смълчание
с бодлите кървави събрани на вързоп.
Любовта загнива и умира във сърцето,
реяна от вятър и разполяна от порой.
Трънаци сеят семена в полето -
плетат бодливия стобор. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??