Любовта покълва и се ражда във сърцето -
като истина изгрява в божествения взор.
Цветята хващат полъх от небето
и намират чакания двор.
... може би се моля за повече внимание,
както цветето цвета разтваря за лъчите слънчев сноп;
може би изсъхваш, както тръни от смълчание
с бодлите кървави събрани на вързоп.
Любовта загнива и умира във сърцето,
реяна от вятър и разполяна от порой.
Трънаци сеят семена в полето -
плетат бодливия стобор.
... и ако бодлите са на роза дива, която жадно ме убожда
и къса ме на части спящи после във коприва,
готов съм дни и нощи, с очите драни, да дохождам,
но да вярвам само, макар наивно да се кланям,
че срещнал съм в нощта една прекрасна самодива.
Кладенецът на самодивите
дълбок е колкото небето,
а пък любовта на лирите
измерва се в сърцето.
© Димитър Георгиев Всички права запазени