Oct 18, 2021, 12:04 AM

Клошар 

  Poetry » Other
340 2 2

Тих, бездомният клошар

рови в коша, във сметта.

Скитника, самотник стар,

глад го мъчи сред града.

 

Погледи сега безброй,

де с тъга или с насмешка,

отминават го, а той

влачи горест нечовешка.

 

Изоставен от света,

примирил се със съдбата,

в дълъг преход към смъртта

крета плачещо душата.

 

1999 г.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??