18 oct 2021, 0:04

Клошар 

  Poesía » Otra
341 2 2

Тих, бездомният клошар

рови в коша, във сметта.

Скитника, самотник стар,

глад го мъчи сред града.

 

Погледи сега безброй,

де с тъга или с насмешка,

отминават го, а той

влачи горест нечовешка.

 

Изоставен от света,

примирил се със съдбата,

в дълъг преход към смъртта

крета плачещо душата.

 

1999 г.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??