18.10.2021 г., 0:04 ч.

Клошар 

  Поезия » Друга
342 2 2

Тих, бездомният клошар

рови в коша, във сметта.

Скитника, самотник стар,

глад го мъчи сред града.

 

Погледи сега безброй,

де с тъга или с насмешка,

отминават го, а той

влачи горест нечовешка.

 

Изоставен от света,

примирил се със съдбата,

в дълъг преход към смъртта

крета плачещо душата.

 

1999 г.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??