Castaneda (Ле Бед)
29 46
Apr 1, 2015, 9:26 PM

Ключ 

  Poetry » Love
513 0 4

Поглеждам те през клоните напъпили 
и даже виждам те през облачно небе.
Говориш леко,
като вятър,
играещ си със пролетното ми перде.
А после тръгваш си,
обратно,
към твоя зимен, старомоден дом,
където стъпки от нозе са рядкост,
а любовта - облечена в балтон.
Но зная,
че душата ти е будна
и топла като майски ден.
Все още е заключена, горката,
но...
ключът е в мен.

© Ле Бед All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??