Ключ

1 апр. 2015 г., 21:26

Поэзия » Любовная

594 0 4

Поглеждам те през клоните напъпили
и даже виждам те през облачно небе.
Говориш леко,
като вятър,
играещ си със пролетното ми перде.
А после тръгваш си,
обратно,
към твоя зимен, старомоден дом,
където стъпки от нозе са рядкост,
а любовта - облечена в балтон.
Но зная,
че душата ти е будна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ключ

Искате да прочетете повече?

Предложения