Отварям книга сега
и мисля за вечни неща -
за изгряваща луна
в застинала сякаш река,
дървета и храсти зелени
с песнопойните птички засмени.
Вървя във пролетния ден,
а от книгата глас стига до мен.
Тих и прекрасен, толкова ясен,
сякаш самата природа говори –
нещо в корема къркори.
Забравям за всичко, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up