Книга

4 mar 2005, 14:33

Poesía

1093 0 0

Отварям книга сега
и мисля за вечни неща -
за изгряваща луна
в застинала сякаш река,
дървета и храсти зелени
с песнопойните птички засмени.
Вървя във пролетния ден,
а от книгата глас стига до мен.
Тих и прекрасен, толкова ясен,
сякаш самата природа говори –
нещо в корема къркори.
Забравям за всичко, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Книга

Искате да прочетете повече?

Propuestas