Ендериал (Димитър Попов)
51 69
4.03.2005 г., 14:33 ч.

Книга 

  Поезия
4.0 / 1
1092 0 0
Отварям книга сега
и мисля за вечни неща -
за изгряваща луна
в застинала сякаш река,
дървета и храсти зелени
с песнопойните птички засмени.
Вървя във пролетния ден,
а от книгата глас стига до мен.
Тих и прекрасен, толкова ясен,
сякаш самата природа говори –
нещо в корема къркори.
Забравям за всичко, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Попов Всички права запазени

Предложения
  • gabrielle (Габриела Цанева) Бурята сплита ръце
    Бурята сплита ръце
  • rumbic (Руми) Без теб!
    Без теб ще опустее моят свят, без твоите слова ще оглушея, ще търся обич, сякаш прося хляб и сили ще...
  • Violet_86 (Виолета) Към мене линк не съществува
    Към мене линк не съществува. Няма ме и в челните места. „Напудрените” - с мен не контактуват. И слав...
  • Роби (Роберт) Така ми липсваш
    Дойдох и днес... Не ти ли е студено? Под мрамора е ледена пръстта... Не, няма нищо ново покрай мене....

Още произведения »