С шанс да се справя с тъмните си изпитания,
кръжа с малки крачки нервно в своята стая.
В очакване нетърпеливо да се почука на вратата,
да пристигне и разгърна леко аз нежно книгата.
Да ни отведе далеч от тази горчивина и самота,
да ни омагьоса в нейното приключение.
Да ни отнесе на край света от усета за реалността,
да забравим трайно всяка мисъл за мъка и страдание.
Пребродваме планини, езера и поля в равнини,
седейки нощем сред звезди под думи красиви.
Чувства, вълнения изпитваме с всеки следващ ред,
подхранвайки ни с надежда че всичко ще е наред.
© Илиян Попов All rights reserved.