С шанс да се справя с тъмните си изпитания,

кръжа с малки крачки нервно в своята стая.

В очакване нетърпеливо да се почука на вратата,

да пристигне и разгърна леко аз нежно книгата.

Да ни отведе далеч от тази горчивина и самота,

да ни омагьоса в нейното приключение.

Да ни отнесе на край света от усета за реалността,

да забравим трайно всяка мисъл за мъка и страдание.

Пребродваме планини, езера и поля в равнини,

седейки нощем сред звезди под думи красиви.

Чувства, вълнения изпитваме с всеки следващ ред,

подхранвайки ни с надежда че всичко ще е наред.