Когато след мрака изгрява зора,
на изток се ражда денят.
Когато лъчи докосват уморени зеници
и песни дочувам на пробудени птици,
аз мисля за теб.
Когато след дългия ден, отново
се връщам по познатия път,
понесла своите вечни тревоги
и грижи, които тежат,
аз мисля за теб.
Когато небето намръщено - сиво,
във спор със земята изпраща й гръм ...