yogimax (Василена Т)
149 1055
8 feb 2008, 14:26

Когато 

  Poesía » De amor
578 0 2
Когато след мрака изгрява зора,
на изток се ражда денят.
Когато лъчи докосват уморени зеници
и песни дочувам на пробудени птици,
аз мисля за теб.
Когато след дългия ден, отново
се връщам по познатия път,
понесла своите вечни тревоги
и грижи, които тежат,
аз мисля за теб.
Когато небето намръщено - сиво,
във спор със земята изпраща й гръм
и хладни потоци от дъжд се изливат,
и чукат по моя прозорец отвън,
аз плача за теб.

© Василена Т Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??