8 февр. 2008 г., 14:26

Когато 

  Поэзия » Любовная
589 0 2
Когато след мрака изгрява зора,
на изток се ражда денят.
Когато лъчи докосват уморени зеници
и песни дочувам на пробудени птици,
аз мисля за теб.
Когато след дългия ден, отново
се връщам по познатия път,
понесла своите вечни тревоги
и грижи, които тежат,
аз мисля за теб.
Когато небето намръщено - сиво,
във спор със земята изпраща й гръм
и хладни потоци от дъжд се изливат,
и чукат по моя прозорец отвън,
аз плача за теб.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??