Хилядолетия изгубват се за миг
и слънцето изгаря в собствен пламък,
а тишината е разцепена от вик,
от който се напуква всеки камък.
Когато нероденото умира,
небето се прощава със звездите,
а птиците забравят да мигрират,
престават да текат дори реките.
Неизживяното отива си без глас,
неопознало ничия целувка,
нечуло нивга бащиния глас,
нестоплено от майчина милувка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up