17.12.2009 г., 11:54 ч.

Когато нероденото умира 

  Поезия » Философска
612 0 9

Хилядолетия изгубват се за миг

и слънцето изгаря в собствен пламък,

а тишината е разцепена от вик,

от който се напуква всеки камък.

 

Когато нероденото умира,

небето се прощава със звездите,

а птиците забравят да мигрират,

престават да текат дори реките.

 

Неизживяното отива си без глас,

неопознало ничия целувка,

нечуло нивга бащиния глас,

нестоплено от майчина милувка.

 

Неизсънуваните сънища крещят,

а неизплаканите сълзи странно парят,

неразгорени въглени димят,

открадна миналото бъдещата вяра.

 

Остават рой несбъднати мечти

и само болка мъничка пулсира

в разкъсани, ограбени души,

когато нероденото умира...

© Люба Георева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С това произведение не съм искала да предизвикам дебат относно употребата и значението на думите, но благодаря и на двама ви:idemidoidemi (Идеми Дойдеми) и refab (Фабер ) ! А странно или не, това е изживяна болка......., която поне на мен ми е по-лесно да приема за странна, ойколкото да търся обяснение!
  • Авторе, вероятно, идемидойдеми има предвид мен!(?)
    Ако наистина е така, ще отбележа следното:
    Тя казва за мерудията, аз пък ще кажа, тогава, за алкохола: по статистически данни в България, от 16 човека употребяващи алкохол, един става алкохолик!...Често (или почти винаги!?) злоупотребата с алкохол е свързана/причинена от особености в характера, които, понякога, условно казано, само Бог може да излекува, но трябва и съдействие от злоупотребяващия!

    Това - за алкохола и психопатията, също не се отнася за хубавото стихотоврение!
  • мерудия


    ***
    авторе, не е към теб
  • Хубаво!


    "в случая болката е толкова осъзната, че 'странно', поне на мен, ми стои като кръпка "

    Не съм съгласен, защото, може би, авторката е имала предвид случай (темата на произведението), при който присъства(?) и елемент на абсурд, който, впрочем, има и универсално измерение - зависи от гледната точка- съответно - не е така странно, че се използва думата "странно"!...

    Във всеки случай - въпросът, (за думата) е легитимен!
  • Харесах!
  • в случая болката е толкова осъзната, че 'странно', поне на мен, ми стои като кръпка

    моля :}
  • Благодаря, за съвета, наистина може би "трайно" е по-добра дума, но не винаги странното е игриво и закачливо.Когато някой е различен, казват, че е странен, нали? Благодаря и на трима ви!
  • а неизплаканите сълзи странно парят,

    ако замениш "странно" с "трайно" ми се чини, че ще е по-добре...

    'страно' придава причудливост, игривост, очакване за развой, който може да се окаже хубав, а май това най-малко е патосът на текста

    споделям
Предложения
: ??:??