17 dic 2009, 11:54

Когато нероденото умира 

  Poesía » Filosófica
675 0 9
Хилядолетия изгубват се за миг
и слънцето изгаря в собствен пламък,
а тишината е разцепена от вик,
от който се напуква всеки камък.
Когато нероденото умира,
небето се прощава със звездите,
а птиците забравят да мигрират,
престават да текат дори реките.
Неизживяното отива си без глас,
неопознало ничия целувка,
нечуло нивга бащиния глас,
нестоплено от майчина милувка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люба Георева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??