Aug 18, 2020, 12:38 AM

Когато простите неща ми липсват 

  Poetry » Other
657 2 9

Когато простите неща ми липсват -

очи затварям, спирам всеки шум,

в съня нахлува мирис на тинтява

и опиатно стенещ шепот на зокум.

Избягала от градското си време,

безпаметно ухаят всички рози.

Трамваят спи и автобус не гоня,

преминала през сто метаморфози.

Залутано се сливат нощем звуци

на дребнички щурци и козодои.

Припламват неочаквани искрици

светулките, когато се подгонят.

В летаргия спокойна се изнизват

минутите и нищо не очаквам.

Когато простите неща ми липсват,

се връщам винаги при мама.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??