18 авг. 2020 г., 00:38

Когато простите неща ми липсват 

  Поэзия » Другая
647 2 9

Когато простите неща ми липсват -

очи затварям, спирам всеки шум,

в съня нахлува мирис на тинтява

и опиатно стенещ шепот на зокум.

Избягала от градското си време,

безпаметно ухаят всички рози.

Трамваят спи и автобус не гоня,

преминала през сто метаморфози.

Залутано се сливат нощем звуци

на дребнички щурци и козодои.

Припламват неочаквани искрици

светулките, когато се подгонят.

В летаргия спокойна се изнизват

минутите и нищо не очаквам.

Когато простите неща ми липсват,

се връщам винаги при мама.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??