18.08.2020 г., 0:38 ч.

Когато простите неща ми липсват 

  Поезия » Друга
658 2 9

Когато простите неща ми липсват -

очи затварям, спирам всеки шум,

в съня нахлува мирис на тинтява

и опиатно стенещ шепот на зокум.

Избягала от градското си време,

безпаметно ухаят всички рози.

Трамваят спи и автобус не гоня,

преминала през сто метаморфози.

Залутано се сливат нощем звуци

на дребнички щурци и козодои.

Припламват неочаквани искрици

светулките, когато се подгонят.

В летаргия спокойна се изнизват

минутите и нищо не очаквам.

Когато простите неща ми липсват,

се връщам винаги при мама.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??