Когато простите неща ми липсват -
очи затварям, спирам всеки шум,
в съня нахлува мирис на тинтява
и опиатно стенещ шепот на зокум.
Избягала от градското си време,
безпаметно ухаят всички рози.
Трамваят спи и автобус не гоня,
преминала през сто метаморфози.
Залутано се сливат нощем звуци
на дребнички щурци и козодои.
Припламват неочаквани искрици
светулките, когато се подгонят. ...