Jul 24, 2015, 9:21 PM
Когато се целуват дърветата
Дърветата, когато се целуват
и сплитат клони един във друг,
звездите горе весело лудуват
и порят космоса с неземен плуг.
Луната ги полива дяволито
със жълтоструйна мека светлина.
Целуват се дървета на открито -
не ги е вече страх и от слана.
И се огъват клони от целувки,
че се целуват нежните листа.
Звездите горе пращат им милувки,
луната мисли хубави неща.
И няма аналог на тез целувки.
Дори Вселената не ги позна.
Божествени са райските милувки,
защото Бог самият ги призна.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много красив стих!
Поезия, която те изпълва с нежност!
Благодаря! -
Великолепна творба, Никола, както и всички други до сега, но тази е най-силната, защото Бог е двигателя на цялата и красота и сила!
Поздрав и чудесно юлско утро! -
С тънък усет за недостижимата красота на Природата!
Неповторима картина си нарисувал, Ники.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Луната ги полива дяволито
със жълтоструйна мека светлина.
Целуват се дървета на открито -
не ги е вече страх и от слана."