koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
24 jul 2015, 21:21

Когато се целуват дърветата 

  Poesía » Del paisaje
379 0 4

Дърветата, когато се целуват

и сплитат клони един във друг,

звездите горе весело лудуват

и порят космоса с неземен плуг.

 

Луната ги полива дяволито

със жълтоструйна мека светлина.

Целуват се дървета на открито -

не ги е вече страх и от слана.

 

И се огъват клони от целувки,

че се целуват нежните листа.

Звездите горе пращат им милувки,

луната мисли хубави неща.

 

И няма аналог на тез целувки. 

Дори Вселената не ги позна.

Божествени са райските милувки,

защото Бог самият ги призна.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вълшебно..., и слана...!!!!!!
    "Луната ги полива дяволито
    със жълтоструйна мека светлина.
    Целуват се дървета на открито -
    не ги е вече страх и от слана."
  • Много красив стих!
    Поезия, която те изпълва с нежност!
    Благодаря!
  • Великолепна творба, Никола, както и всички други до сега, но тази е най-силната, защото Бог е двигателя на цялата и красота и сила!
    Поздрав и чудесно юлско утро!
  • С тънък усет за недостижимата красота на Природата!
    Неповторима картина си нарисувал, Ники.
Propuestas
: ??:??