Oct 9, 2007, 12:24 PM

Когато тишината проговори 

  Poetry
1448 0 27
И когато тишината проговори,
ненужни думите шептят,
заспивам в нейната прегръдка
за последен път.
Думите ни подарени
в малките ти шепи светлина,
аз съм вече мъртъв стих
от неизказаната тишина.
В съзнанието ми бледнеят думи,
извършени без промисъл дела,
не говори, спомни си
за нашата жива тишина. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??