Bonic (Богдан Николов)
24 268
9.10.2007 г., 12:24 ч.

Когато тишината проговори 

  Поезия
1354 0 27

И когато тишината проговори,
ненужни думите шептят,
заспивам в нейната прегръдка
за последен път.

Думите ни подарени
в малките ти шепи светлина,
аз съм вече мъртъв стих
от неизказаната тишина.

В съзнанието ми бледнеят думи,
извършени без промисъл дела,
не говори, спомни си
за нашата жива тишина.

Сърдита сянка на съмнение
рязяде благородната ръжда,
вековните стенания погреба
в необятна тишина.

Смачках малките си кълнове живот,
преоткрих собствената самота,
каня те при мене да останеш,
в мойта вечна тишина.

© Богдан Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??