И когато тишината проговори,
ненужни думите шептят,
заспивам в нейната прегръдка
за последен път.
Думите ни подарени
в малките ти шепи светлина,
аз съм вече мъртъв стих
от неизказаната тишина.
В съзнанието ми бледнеят думи,
извършени без промисъл дела,
не говори, спомни си
за нашата жива тишина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация