Bonic (Богдан Николов)
24 268
9 окт. 2007 г., 12:24

Когато тишината проговори 

  Поэзия
1315 0 27

И когато тишината проговори,
ненужни думите шептят,
заспивам в нейната прегръдка
за последен път.

Думите ни подарени
в малките ти шепи светлина,
аз съм вече мъртъв стих
от неизказаната тишина.

В съзнанието ми бледнеят думи,
извършени без промисъл дела,
не говори, спомни си
за нашата жива тишина.

Сърдита сянка на съмнение
рязяде благородната ръжда,
вековните стенания погреба
в необятна тишина.

Смачках малките си кълнове живот,
преоткрих собствената самота,
каня те при мене да останеш,
в мойта вечна тишина.

© Богдан Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??