Nov 5, 2009, 3:08 PM

Когато уморени 

  Poetry » Other
553 0 5
Не тръгвайте сами на път,
когато, уморени,
оловни крачките тежат,
а мисълта е бреме;
когато полетът е сляп,
а прилепът го няма,
слухът създава своя свят
и ехото създава;
тогава клоните са страх,
а тъмнината - бездна,
а самотата - смъртен враг,
от който разум чезне; ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Random works
: ??:??