670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Nov 5, 2009, 3:08 PM

Когато уморени 

  Poetry » Other
486 0 5

Не тръгвайте сами на път,
когато, уморени,
оловни крачките тежат,
а мисълта е бреме;

 

когато полетът е сляп,
а прилепът го няма,
слухът създава своя свят
и ехото създава;

 

тогава клоните са страх,
а тъмнината - бездна,
а самотата - смъртен враг,
от който разум чезне;

 

тогава любовта трепти
далечно в маранята,
ала дори не виждаш ти
пътека за оттатък.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??