5.11.2009 г., 15:08 ч.

Когато уморени 

  Поезия » Друга
485 0 5

Не тръгвайте сами на път,
когато, уморени,
оловни крачките тежат,
а мисълта е бреме;

 

когато полетът е сляп,
а прилепът го няма,
слухът създава своя свят
и ехото създава;

 

тогава клоните са страх,
а тъмнината - бездна,
а самотата - смъртен враг,
от който разум чезне;

 

тогава любовта трепти
далечно в маранята,
ала дори не виждаш ти
пътека за оттатък.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??