5 nov 2009, 15:08

Когато уморени 

  Poesía » Otra
476 0 5

Не тръгвайте сами на път,
когато, уморени,
оловни крачките тежат,
а мисълта е бреме;

 

когато полетът е сляп,
а прилепът го няма,
слухът създава своя свят
и ехото създава;

 

тогава клоните са страх,
а тъмнината - бездна,
а самотата - смъртен враг,
от който разум чезне;

 

тогава любовта трепти
далечно в маранята,
ала дори не виждаш ти
пътека за оттатък.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??